Пет признака, че човешката еволюция не е спряла

14.08.2016
257

   Когато говорим за човешка еволюция, обикновено се връщаме назад до хилядите години, които са били нужни на естествения подбор, за да създаде днешния човек. Но продължаваме ли да се променяме като видове, дори и днес? Изглежда, че въпреки модерните технологии и индустриализацията, ние все още еволюираме. Освен това еволюираме много по-бързо отпреди.  Ето няколко от най-явните признаци, че продължаваме да еволюираме:

   1. Пием мляко
   В исторически план, генът, който регулира способността на човешкото тяло да преработва лактозата, е спирал да работи след преминаването от кърма към обикновена храна. Но след като сме започнали да отглеждаме крави, овце и кози, способността да пием мляко се е превърнала в хранително преимущество и хората с генетичната мутация, която им е позволявала да преработват лактозата, са били по-способни да се размножават. Днес повече от 95% от потомците на северноевропейците носят тази генетична мутация.

   2. Губим мъдреците си
   Предшествениците ни са имали доста по-голяма челюст от нас, което им е помагало при дъвченето на корени, ядки и листа. Месото, което са яли пък, са дъвчели със зъбите си, които се износвали и трябвало да се подменят. Тук идват на помощ мъдреците: кътни зъби, за които се смята, че са отговорът на еволюцията за хранителните навици на ранните хора. Днес си имаме прибори, с които режем храната. Освен това я готвим добре, което я прави по-лесна за сдъвкване. В резултат на това челюстта ни е по-малка, поради което просто няма място за мъдреците, когато започнат да растат. Около 35% от хората нямат мъдреци и се смята, че един ден тези зъби ще липсват при абсолютно всички.

   3. Борим се с болестите
   През 2007 група учени, които са търсели признаци за скорошна еволюция, са открили 1800 гена, които са се появили при човека през последните 40 000 години. Много от тези гени имат за задача подпомагането на борбата с болести като маларията. Повече от десет нови гена срещу маларията се разпространяват бързо сред африканското население. Друго изследване е открило, че естественият подбор се отнася по-добре към хората в градовете. Животът в града е довел до появата на гени, които ни правят по-защитени от болести като туберкулоза и проказа.

   4. Мозъците ни се свиват
   Може да ни се иска да вярваме, че големите ни мозъци ни правят по-умни от останалите животни, но те всъщност се смаляват през последните 30 000 години. Средният обем на човешкия мозък е намалял от 1500куб.см. до 1350куб.см. Това е разлика колкото една топка за тенис. Има няколко различни обяснения. Някои учени подозират, че смаляването на мозъка означава, че всъщност оглупяваме. В исторически план, размерът на мозъка е намалявал повече, когато общностите са ставали по-големи и сложни, което е прекъснало зависимостта между интелекта и оцеляването. Според друга теория обаче, човешкият мозък се свива, не защото ставаме по-тъпи, а защото малкият мозък е по-ефективен. Може би така той работи по-бързо, заемайки по-малко място. Има и предположение, че малкият мозък е предимство, защото ни прави по-малко агресивни и ни позволява да работим заедно за решаването на проблеми, вместо да се избиваме.

   5. Имаме сини очи
   Първоначално всички хора са били с кафяви очи. Но преди около 10 000 години, близо до Черно море, се е появила генетична мутация, превърнала очите в сини. Макар причината синият цвят да се е запазил толкова дълго все още да е загадка, според една теория това е един вид тест за бащинство. Има много еволюционни причини един мъж да не инвестира родителските си ресурси в детето на друг мъж. Понеже е (почти) невъзможно двама родители със сини очи да имат дете с кафяви очи, някога синеоките мъже може да са предпочитали синеоки жени, за да си подсигурят потомство. Това отчасти обяснява защо днес синеоките мъже намират за по-привлекателни синеоки жени, докато мъжете с кафяви очи и жените обикновено нямат такива предпочитания.

Свържете се с нас за безплатна презентация и оферта!

Национален телефон 0700 11 258

e-mail: office@kosbulgaria.com